never know logo-white

Български катерачен филм, отличен на най-стария спортен филмов фестивал Paladino d’Oro Sport Film Festival 2023

Източник: 360mag.bg

Българският катерачен филм „Aiguille du Midi Operation: Electric Avenue”, на режисьорите Георги Керезов и Стоил Димитров, за пореден път получи международно признание, като беше отличен със Special Festival Award на най-стария спортен филмов фестивал Paladino d’Oro Sport Film Festival 2023. По-рано тази година лентата спечели друга значима награда – Grivel Golden Axe Award на фестивала Adventure Outdoor Fest. Побързахме да се срещнем с един от режисьорите на филма, за да разберем повече за провеждането на конкурса и за фестивалната атмосфера. Иван Панчев се срещна и разговаря с Георги Керезов.

И.П.: Връщаш се от Агридженто (Agrigento), Италия, където спечелихте награда от фестивала Paladino d’Oro Sport Film Festival 2023. Разкажи ни за този непознат у нас фестивал?
Г.К.: Това е най-старият филмов спортен фестивал в света, съществуващ от 1979 г. Тази година участваха филми от 40 страни и присъстваха над 200 представители на различните селектирани и номинирани филми. И не само, имаше местна публика и официални гости. Правят се прожекции на номинираните филми, обявяване на номинациите и на следващия ден се състоя церемония по награждаване. Нашият филм беше номиниран в категория Best Cinematography (Операторско майсторство). Акцентът в тази номинация е заснемането и оценка за визуалната част. Част от селектираните филми се номинират в над 15 категории. В крайна сметка ние спечелихме Special Festival Award – специална награда, отличие с плакет, защото журито и организаторите на фестивала са харесали цялостно филма ни.
Плакетът от Paladino d’Oro Sport Film Festival 2023 за специалната награда, присъдена на филма „Aiguille du Midi Operation: Electric Avenue“ (снимка: Георги Керезов)
И.П.: Ти сподели, че сте кандидатствали в множество фестивали и в голяма част от тях сте били селектирани. Кога разбрахте, че сте избрани за този доста престижен фестивал?
Г.К.: Разбрахме на 10 август, че сме селектирани, а впоследствие разбрахме, че сме и номинирани за награда.
И.П.: Каква е механиката на състезателната част?
Г.К.: За всяка категория се номинират по няколко филма. Както и един филм може да бъде номиниран в няколко категории. Няколко пъти в лични разговори, дори понякога и в присъствието на представители на други филми, директорът на фестивала и организаторът на програмата ми казваха, че, според тях, нашият филм е бил най-красивият визуално, от всички на фестивала. Получих мнения и от други зрители, отново за красивите кадри, което навярно обяснява и номинацията ни точно в тази категория Best Cinematography. Естествено много съм им благодарен за мнението и за добрия вкус (смее се), но истината е, че имаше в пъти по-красиво заснети филми от нашия. Има изключително много талантливи хора по света, които създават уникални филми и често никой дори не разбира за тях, но пък, добре че затова ги има фестивалите.
И.П.: Какво означава за вас тази селекция и номинация, на фона на всички фестивали, които също са ви избрали?
Г.К.: Различното е, че този фестивал e на първо място най-старият спортен филмов фестивал и обединява и представя всички спортове. За нас беше ценно и важно, че сме избрани да участваме, да прожектират нашия филм на най-стария фестивал за спортно кино, където се показват филми и въобще продукции от цял свят за всички видове спортове. И сред това изобилие, с преобладаващи отборни спортове, нашият филм, който е за едно обикновено скално катерене, който, като спорт, не е толкова мейнстрийм, е селектиран и номиниран, и накрая, дори спечели специалната награда на фестивала.
И.П.: Каква е атмосферата на подобен фестивал от такава величина?
Г.К.: Изключително елегантен фестивал. Дори специално бяхме предупредени от организаторите да не се появим като хванати от гората (както обикновено се обличам), а да сме много официални. Имаше хора със смокинги, бални рокли, тържествености, чудесии, малко наподобяваше „Оскар“-ите…, ама малко (смее се).
И.П.: Къде се провежда фестивалът?
Г.К.: В Агридженто, Сицилия. 42 години обаче домакин на фестивала е бил град Палермо. Тази година се премества в Агридженто, заради това, че през 2025 г. ще бъде Културна столица на Италия.
Снимка от 42-рото издание на фестивала в гр. Палермо
И.П.: Има ли прожекции на самите филми в рамките на фестивала?
Г.К.: Да, има. Прожектират се всички селектирани филми. А на специална церемония се обявяват номинациите.
И.П.: А присъствахте ли на вашия филм?
Г.К.: За жалост пристигнах чак вечерта на първия ден от фестивала. Бяха го показали по-рано.
И.П.: Освен споменатите обратни връзки, събра ли други впечатления?
Г.К.: Да, други участници, с които се запознах, дошли във връзка с техните филми, бяха успели да го гледат и споделиха, че са впечатлени от филма. Заинтригували сме ги, било им е интересно и дори забавно. Все пак филмът ни е комедия.
И.П.: Освен визуалната част са оценили сценария и комичната част?
Г.К.: Да, да. Едно от нещата, които ги беше впечатлило е как е разказана историята, различният начин, и това отличава филма ни, не само от филмите за катерене, но и от спортните филми изцяло.
И.П.: Мислиш ли, че се е оценил включеният във филма проблем за климатичните промени и случващото се в Алпите?
Г.К.: Да, споменаха, че това е сериозен проблем, изключително видим във високата планина, в Алпите и алпинистите го усещат най-много, защото някои от тях дори губят живота си, вследствие на тези промени.
И.П.: Хората от мейнстрийм спортовете явно също го разбират?
Г.К.: Някои. Споделиха, че през филма са се замислили за този проблем и за отпечатъка в планината, на климатичните промени.
360°: Имаше ли елементи на нетуъркинг? На теб направиха ли ти впечатление други проекти. Успя ли да гледаш нещо от филмите?
Г.К.: Да, успях. Ето ти един пример. „МоCrazy Strong” – разказва се за американката Jamie Moсrazy, бивша фристайл скиорка и първата жена, която е направила double backflip в X Games. Тя претърпява сериозен инцидент и се възстановява. В този инцидент тя наранява главата си и животът ѝ се оказва в опасност. Изпада в кома и е имало сериозни съмнения дали ще се събуди. Успява обаче да се събуди, но в пълна парализа. Започват да я раздвижват и през цялото време лекарите са убедени, че тя няма да може да проходи повече. Но родителите ѝ не се примиряват, търсят различни начини да променят състоянието ѝ и в рамките на 5 години състезателката успява да се възстанови напълно, на 100%. Не само започва да се движи, а отново се качва на ски. Jamie присъстваше на фестивала, запознахме се, прекарахме доста време заедно с нея, майка ѝ и сестра ѝ. Правеше всякакви акробатики, ходеше на ръце, например.
Jamie Mocrazy ходи на ръце в Агридженто (снимка: Георги Керезов)
Живее пълноценно. Във филма ѝ показват, че често след подобни травми, хората се възстановяват около 2 години. След това лекарите им казват: „Ами, това е.“ И масово хората спират с възстановяването и се отказват. Тя самата е доказателство, че, ако човек продължи, е възможно да се възстанови напълно. И това е акцентът на целия филм: как тя и семейството ѝ са успели да се преборят, и Jamie се възстановява напълно.
Имаше и други интересни филми и хора, с които се запознах и все още поддържам връзка. Наскоро ходих по работа в Лондон и се видяхме на по кафе с режисьора на един филм, който дори беше номиниран в нашата категория. Но с американката станахме приятели. Имаше и руски филми, даже един спечели.
И.П.: Нямаше ли негативна нагласа към това, че е руски филм?
Г.К.: Не, не, нямаше никакви такива неща. Имаше 3-4 човека, представители на руските филми, и хората ги приемаха напълно нормално. Режисьорът на спечелилия руски филм посвети наградата си на всички руски атлети, които не могат да участват в международни турнири и състезания, вследствие на безумните действията на един конкретен човек. Каза, че не одобрява войната и смята, че сънародниците му също не я одобряват.
И.П.: Създаде ли си други познанства?
Г.К.: Да, още много приятелства завързах. Много си допаднахме също с един много весел бразилец Alexandre Ribas. Той е и собственик на курорт, който се намира на един от най-добрите сърф спотове в Суматра. С него много бързо си станахме близки и му обещах със сигурност да го посетя в Суматра, тамън и аз да се науча най-накрая да го карам тоя пуст сърф. (смее се)
Alexandre Ribas, Jamie Mocrazy и Георги Керезов, отдясно, на Paladino d’Oro Sport Film Festival 2023
И.П.: А филмът за мястото ли беше?
Г.К.: Филмът се казва „Bagus Lagi“, което значи „отново добре“ на индонезийски, и разказва за сърф трипа на сърфиста Pedro Boonman в Индонезия след тригодишна пауза, заради COVID ограниченията за пътуване.
Al Hassan Selmy, седящ сред отломките на Газа, на фона на пълната зала на филмовия фестивал Paladino d’Oro Sport Film Festival 2023
Отделно гледах интересни филми за бокс, колоездене, футбол, плуване, за параолимпийски спортове. Един от най-впечатляващите беше от Палестина, със заглавие „Паралестин” (PARALESTINE на Al Hassan Selmy), номиниран в категория Best Paralympic Film. С него поддържам връзка по WhatsApp оттогава, през ден горе-долу, защото тогава той сам се свърза с мен и ме молеше да му помагам за различни неща, включително ме помоли да направя една конкретна снимка, която искаше, защото това е първият филмов фестивал, на който е бил селектиран в живота си, и му беше много тъжно, че не може да дойде.

Филмът му беше свързан с големия брой увреждания на палестинци, изгубили крайници, вследствие на военни действия. Един от героите във филма беше уцелен от ракета и загубил напълно едната си ръка. Повече от 8% от населението в Палестина имат различни и сериозни двигателни увреждания. Това поражда инициатива за организация на различни спортове, които увличат тези хора, създават се цели отбори и започват да участват в подобни състезания. Проблемът е, че това са били здрави и нормални хора. Във филма споделят за депресията, в която изпадат след загубата на крайник и спортът ги вади от това състояние, връща към живот, към социалното, създава им условия отново да мечтаят, да си поставят цели. 

Сградата, в която се провежда Paladino d’Oro Sport Film Festival 2023 (снимка: Георги Керезов)

Основната идея беше това. Друг герой обясняваше как е обмислял да се самоубие след загубата на ръцете си. Включването му в този вид спортове за пострадали, му връща надеждата за живот и той съумява да приеме, че може и така да се живее. Публиката изключително силно аплодира на крака филма и по време на церемонията, в знак на солидарност и към героите във филма, и към режисьора, който не дойде, заради обстановката в Gaza, където живее.

И.П.: Освен този фестивал, какво се случва с другите?
Г.К.: До момента сме селектирани на 26 фестивала, а в 11 от тях сме спечелили и награда. По време на престоя ми в Италия (24-26 ноември), Христо Христов, главен оператор на филма, ни представляваше на Банско филм фест и спечелихме Специалната награда на фестивала.
Христо Христов на Bansko Film Fest
Пак по същото време получихме мейли от още два фестивала: International Sport Film festival, Неапол и Dolomiti Film Festival, в Cortina d’Ampezzo. Известиха ни, че сме спечелили наградата за най-добър документален филм и помолиха да изпратим видео с благодарности, защото церемонията по връчване на наградите се случваше по времето на фестивала, за който ви разказвам – 25 ноември. Чух се с директора на фестивала в Неапол. Цитирам по памет неговите думи: „Изключително много харесахме вашия филм, концепцията и тотално различният начин на разказване на историята“.
Отделно спечелихме и друга награда от фестивала в Cortina d’Ampezzo, който споменах по-горе. Чакаме отговор от още около 15 фестивала, от един от които Vancouver International Mountain Film Festival ни информираха предварително, че сме в селекцията. (усмихва се)
И.П.: Много впечатляващо, браво! Един последен въпрос: навярно и много други хора се питат – защо изобщо си заслужава да се кандидатства и участва на филмови фестивали?
Г.К.: Ще отговоря малко по-задълбочено тук и, надявам се, мотивиращо за всички хора, правещи български филми за приключенски/екстремни спортове. Участието във филмови фестивали по света има следните позитиви:
  1.  Популяризиране на филма, темата, участниците, продуцентската компания и изобщо екипа, участващ във филма, не просто в България, а по целия свят. Допълнително по филмовите фестивали често ходят представители на дистрибуторски компании, които могат да забележат филма и да пожелаят да го купят и разпространяват (стрийминг платформи, телевизии и др.). В нашия случай няма такъв вариант, защото е късометражен, но реално така се случват нещата често.
  2. Запознанствата с изключително много други „колеги“, атлети и изобщо интересни хора от цял свят, което отваря вратите за бъдещи колаборации по международни и „по-големи“ проекти.
  3. На adventure филмовите фестивали ходят „ядрото“ на adventure/outdoor/mountain обществото. Това е голямо предимство (спрямо пускането на филма онлайн само), което е много важно, включително за спонсорите и рекламодателите във филма ти. Пускането на филма само в интернет, означава, че нямаш никаква представа до кого ще стигне, а на фестивалите си сигурен, че ще достигнеш ядрото на търсената таргет група. Само да отчетем факта, че на фестивалите ходят средно по 1000+ човека, което добавя сериозна бройка гледаемост към така или иначе гледаемостта, която филмът ще натрупа онлайн. Отбелязвам и международното медийно отразяване, вързано с всеки един такъв фестивал. Съвкупността от цифрите и факторите, които изброявам, са важни за спонсорите на филма, а и също за потенциалните спонсори на следващ проект.
  4. Средно за един филмов фестивал кандидатстват около 1000 филма, от които се селектират 20-30, което означава, че дори само да си селектиран, твоят филм автоматично получава професионално признание във всеки аспект (сценарий, режисура, заснемане, звук и т.н.), което автоматично е признание за теб самия като режисьор/оператор/продуцент и т.н. Да не говорим пък, ако спечелиш награда… Това признание играе ролята на „гаранция за качество“ в очите на всеки един продуцент, рекламодател или спонсор, когато им презентираш идея за бъдещ проект, защото те вече са спокойни, че ти доказано знаеш и можеш да направиш успешен и интересен филм – най-големият риск, който притеснява всеки, когото искаш да убедиш да инвестира пари, време или други ресурси в проекта ти.
Реално, ако искаш да продължиш да правиш филми, те да са с все по-големи бюджети, което води до по-големи възможности за филма откъм изпълнение, локация, техника и т.н. и, ако искаш да участваш в по-големи международни проекти, или пък такива, които да са възложени от по-големите медии/платформи/стриймъри – трябва задължително да участваш и да ходиш по филмови фестивали!

© 2023 Never Know

Design:

NeverKnow

WebDev:

Hosting:

Resources:

Referrals:

All rights reserved